Беше пастир и бездомник, а стана рекордьор и герой на най-сложната история на Световното първенство

Иранският национален вратар Алиреза Бейранванд отново привлече вниманието на световната футболна общност, този път с блестящо представяне на Световното първенство през 2026 година. В мач от групата срещу фаворита Белгия, който завърши без голове (0:0), той беше ключова фигура за своя отбор. Записа дори седем изключителни спасявания, включително няколко реакции на самата гол-линия, с което осигури на Иран ценна точка.

Особено впечатление направи неговата намеса в 59-та минута, когато спря почти сигурен гол – ход, който вече се нарежда сред най-добрите спасявания на турнира. Така Бейранванд стана герой на Иран, национален отбор, който поради проблеми с визите и лошото отношение на тяхната държава с САЩ вероятно има най-сложната история на Световното първенство.

Роден на 21 септември 1992 година в селото Сараб-е Яс в иранската провинция Лорестан, Бейранванд е израснал в номадско кюрдско семейство. Като най-старият син, от детството си се грижел за семейните стада и помагал в ежедневните задължения. Свободното си време използвал за футбол, но и за традиционната игра “Дал Паран”, в която се хвърля камък на възможно най-голямо разстояние – умение, за което мнозина смятат, че е отговорно за неговата по-късна сила в ръцете.

Футболната си кариера започнал на 12 години, първоначално като нападател, но след контузия на вратаря завършил между гредите. Баща му не подкрепял това решение, считайки футбола за несигурен път.

Конфликтът в семейството достигнал връх, когато баща му унищожил неговото оборудване и ръкавици. След това Бейранванд решил да напусне дома, изтеглил пари на заем и заминал за Техеран, за да опита да се утвърди във футбола.

При пристигането си в столицата се сблъскал с тежка реалност – без пари и подслон, често спял по улиците, включително пред вратите на футболните клубове. В един момент минувачи му оставили дребни мислейки го за бездомник, което му позволило да си позволи първото конкретно хранене след дълго време.

За да оцелее, работил различни видове работа: в завод за облекло, автомивка, пицария в замяна на храна и подслон, дори като уличен чистач. Преломният момент настъпил, когато на мач на младежки отбори го забелязал треньорът на Нафт Техеран.

Клубът първоначално му осигурил да пренощува в молитвената стая, но дори и тогава пътят не бил лесен. След период на несигурност и една травма, изглеждало, че ще се откаже, но завръщането му в отбора под 23 години на Нафт ознаменувало началото на по-стабилен период и край на живота на улицата.