Героят от Световното първенство съжалява за славата: Бих избрал стария си живот

Возиня, 40-годишният вратар на Зелените носове и един от героите на последното Световно първенство, признава, че огромната популярност, която е придобил на турнира, не му е донесла само положителни неща. След отличните си изяви на най-голямата сцена и световната си известност, ежедневието му коренно се е променило.

“Вече нямам личното пространство, или поне е много по-малко от преди. Сега, когато изляза, отида на ресторант, винаги има някой, който иска снимка или автограф. Или, дори по-лошо, някой ме снима без мое съгласие. Изгубих спокойствието и тишината си. Това е най-голямата промяна в живота ми и не мисля, че мога да направя нещо по въпроса,” споделя Возиня.

Вратарят на Зелените носове признава, че ако можеше да избира, би се върнал към живота си преди светът на футбола да го опознае. “Много хора искат да са известни и да имат публичен образ, но виждат само положителната страна на това. Честно казано, ако трябваше да избирам между живота, който имам сега и онзи, който имах преди, бих избрал стария си живот,” добавя той.

Преди Световното първенство, Возиня беше познат главно на почитателите на африканския футбол и феновете на клубовете, за които играеше. Всичко се промени на турнира, когато Зелените носове за първи път в историята си участваха в Световно първенство и веднага станаха една от най-големите сензации.

Той най-много се отличи в мача срещу Испания, тогавашния европейски и по-късно световен шампион. Зелените носове завършиха наравно 0:0, а благодарение на поредицата от отлични спасявания на Возиня, резултатът беше отличен. Намесите му бързо се разпространиха из социалните медии и броят на последователите му нарасна драстично.

Зелените носове преминаха груповата фаза без загуби. След равенството с Испания завършиха 2:2 с Уругвай и 0:0 със Саудитска Арабия, но приключиха участието си в елиминациите срещу Аржентина. Возиня и в този мач регистрира редица спасявания, затвърждавайки статуса си на един от най-забележителните вратари на турнира.

Историята му беше особено впечатляваща, защото най-голямото внимание в кариерата му дойде на 40 години. Вместо млад талант, светът видя ветеран, който след почти две десетилетия в професионалния футбол подсигури най-големия момент в кариерата си.

Но славата има и друга страна. Возиня признава, че почти е изгубил възможността да се разходи на спокойствие или да посети ресторант без снимки, видеозаписи и навниците на феновете. Това, което за мнозина в професионалния спорт е крайна цел, глобалната известност, за него се превърна в нещо, което би заменил за отново да има свое лично пространство.

След Световното първенство клубната му кариера също се промени. След като напуска Чавес, подписва с чилийския Коло-Коло, където се опитва да продължи кариерата си след най-големия турнир в живота си. Договорът му позволява удължаване, но оставането му зависи от броя на участията.

Началото в Чили не беше идеално. Той допусна няколко грешки в клубните мачове, а също така и в играта на националния отбор срещу Мали. Въпреки това, селекционерът на Зелените носове продължи доверително да го включва, а Возиня след Световното беше сред кандидатите за Трофея Яшин, наградата за най-добър вратар в света.