Казват, че каквото било — било. Все пак в Барселона вероятно още дълго ще размишляват какво ли щеше да стане, ако през 2014 година бяха довели младия сръбски център Никола Йокич.
Днес Йокич е трикратен MVP на NBA, шампион с Денвър Нъгетс и за мнозина най-добрият баскетболист в света, въпреки че актуалният MVP е Шай Гилджъс-Александър.
През 2014 година скаутите на Барселона пристигат в Белград, за да го наблюдават в отбора на Мега. Според тогавашните сведения, сделката била на практика уговорена. Въпреки това, след слаба игра на младия център, каталунският клуб решил да “задържи нещата”.
Йокич си спомня този момент.
“Имах само една лоша игра и те казаха: ‘Добре, ще отложим подписването на договора’. И това повече не се случи. Такива неща стават. Честно казано, радостен съм, че не се получи. Барселона е невероятен клуб, един от най-големите в Европа, но мисля, че открих своя път”.
В друго интервю дори признава, че това била “най-лошата игра, която някога е играл”.
Докато Барса чакаше, Нъгетс реагираха. По време на NBA драфта през 2014 година избраха Йокич като 41-ви пик. Толкова незначителен ход, че когато го избраха, по американската телевизия течеше реклама на Taco Bell — сцена, която днес е част от фолклора на NBA.
Останалото е история. Йокич се утвърди като играч от своето поколение с днешни средни стойности от почти 29 точки, 12,5 борби и 10,5 асистенции на мач и титла на шампион в NBA.
Лесно е днес да се съди. Малко хора през 2014 година можеха да предвидят, че не особено атлетичният и леко бавен център ще стане доминираща фигура в световния баскетбол. Все пак, въпросът е дали Барселона с Йокич в състава щеше да вземе повече титли в Евролигата?
Може би развитието му щеше да е по-бавно. Може би щеше бързо да отиде в NBA. А може би тъкмо в Каталуния щеше да създаде европейска династия.
Едно е сигурно, пропуснатата възможност от 2014 година днес изглежда като една от най-големите “какво ако” истории на модерния баскетбол.