Как би изглеждал отборът на Югославия на Световното първенство през 2026 година?

Футболните ентусиасти с носталгично отношение вероятно си спомнят с уважение участието на Югославия на световните футболни форуми. Последният път, когато “плавите” се състезаваха на най-престижната арена на футбола, беше през 1998 година във Франция. Тогава в отбора блестяха имена като Саво Милошевич, Предраг Миятович, Синиша Михайлович и младият Деян Станкович, водени от селекционера Слободан Сантрача.

През онзи шампионат Югославия събра същия брой точки като Германия и успя да излезе от Група F след победа над САЩ в последния мач от груповата фаза, след което бе победена с малка разлика от Нидерландия в осминафиналите.

След разпадането на Югославия през 1991 г., Хърватия и Словения видяха създаването на своите национални отбори, а на Световното първенство през 1998 година хърватите завоюваха престижното трето място благодарение и на нападателя им Давор Шукер, който спечели Златната обувка.

Въпреки това, осем години по-рано, през 1990-та, хърватите заемаха столица в югославския отбор заедно с играчи от Босна и Херцеговина, Словения, Македония, Черна гора и Сърбия.

Тогава Югославия достигна четвъртфинал на Мондиала в Италия, но приключи участието си след изпълнение на дузпи срещу настоящия шампион Аржентина.

Но как би изглеждал футболният тим на Югославия, ако такъв все още съществуваше? Каква сила би демонстрирал на Световното първенство през 2026 година?

ВРАТАРИ

Ян Облак от Атлетико Мадрид е признат за един от най-добрите вратари в света и почти сигурно би бил първият избор на позиция. Той обаче щеше да има сериозна конкуренция във Ваня Милинкович-Савич от Торино и Столе Димитриевски.

ЗАЩИТА

Въпреки че често се нарича “по-слабата линия” на отбора, защитата на Югославия не би била за подценяване. Йошко Гвардиол (Манчестър Сити) е звезда от световна класа, като до него в защитата биха били Йосип Станишич (Байерн Мюнхен), Страхиня Павлович (Милан), Никола Миленкович (Нотингам Форест), Сеад Колашинац (Аталанта), Яка Бийол (Лийдс), Марин Понграчи (Фиорентина) и Амар Дедич (Бенфика).

ПОЛУЗАЩИТА

39-годишният Лука Модрич, носител на Златната топка, все още би бил съществена фигура от световна класа в средата на терена за Хърватия в Мондиала 2026. До него биха играли неговите сънародници Матео Ковачич (Манчестър Сити), Марио Пашалич (Аталанта), Никола Влашич (Торино), както и сръбските играчи Сергей Милинкович-Савич (Ал Хилал), Неманя Гуделя (Севиля) и Саша Лукич (Фулъм) и Елиф Елмас (РБ Лайпциг).

НАПАДЕНИЕ

Един евентуален югославски отбор днес би имал богат избор в атаката. Бенямин Шешко от Манчестър Юнайтед (Словения) би бил ключът на нападението, въпреки че 40-годишният ветеран от Босна и Херцеговина, Един Джеко (Шалке), също би се съревновавал за стартова позиция.

Звездата на Ювентус Душан Влахович (Сърбия) е още една опция за център нападател, както и двамата непотценени нападатели от Ла Лига: Ведат Муричи (Косово) от Майорка и Анте Будимир (Хърватия) от Осасуна, които заедно отбелязаха 40 гола в испанската Примера този сезон.

Нападателят на Хофенхайм Андрей Крамарич (Хърватия) и 37-годишното крило на ПСВ Иван Перишич (Хърватия) допълват атакуващата линия на отбора.