Франческо Тоти: Италия дължи Световната купа на мен!

Франческо Тоти е убеден, че без неговото присъствие на терена, Италия не би спечелила Световното първенство през 2006 година. Легендата на Рома, в разговор по случай своя 50-ти рожден ден, сподели своите спомени за борбата с контузия по време на турнира, най-добрите си футболни години и уникалния начин, по който е ръководил отбора.

Тоти е идолизиран в Рим за своята безразделна вярност към клуба, но счита, че чак когато спечели световната титла през 2006, стана признат и на световно ниво. В интервю за Corriere dello Sport, той се върна към първенството в Германия и призна, че спечелването на трофея е променило неговата футболна наследственост, превръщайки го от местна икона в значителна фигура на световния футбол.

Тоти е убеден, че неговото включване в отбора на Марчело Липи е било от ключово значение за успеха. В своя изказ той не липсваше и на шеговити моменти относно успеха на италианския национален отбор. “Ако не бях играл, световната купа щеше да остане само мечта”, заяви той с усмивка.

“Този шампионат ми донесе признание и извън пределите на Рим. Ако бях постигнал само един шампионат, две купи и две суперкупи, щях да остана в спомените единствено в пределите на града. Сега съм световен шампион и, макар че бях на 40% от възможностите си, дадох значителен принос. Не всеки има шанса да стане световен шампион.”

Когато твърди, че е играл с едва 40% от мощността си, това не е преувеличение. Тоти счупи левия си глезен през февруари 2006, което наложи спешна операция. След това започна тежка борба за възстановяване, за да бъде готов за шампионата. Въпреки че му липсваше игрови ритъм, стартира в шест от седемте мача на италианската селекция.

Турнирът завърши с един гол и четири асистенции, което го направи най-добрия асистент на състезанието. Това време съвпадна с усещането му за личен връх. “Между 2001 и 2008 година се чувствах превъзходно”, отбеляза той. “Почти беше неудобно да се усещам толкова могъщ.”

Въпреки неоспоримия талант, Тоти често е критикуван, че не е гласовит лидер в съблекалнята. Попитан за тази слава, той не я отрича. “Винаги съм вярвал, че теренът е единственият критерий”, каза той. “Извън него всеки може да говори. Често ме питаха: ‘Защо не кажеш нещо на отбора преди мач?’ Но аз трябва да изляза и да играя футбол, трябва да изпитвам наслада. Никога не съм чувствал напрежение преди мач.”