Бореше се с рак, депресия и алкохолизъм. Победи ги и стана герой на Интер.

Франческо Ачерби е един от най-големите герои на триумфа на Интер над Барселона и класирането на финала на Шампионската лига. Когато изглеждаше, че всичко е свършило, 37-годишният защитник отиде в атака и с майсторска реакция пред вратата в 93-та минута вкара за продължения, в които Интер постигна победа.

За Ачерби това бе първият гол в кариерата му в европейските състезания и той го отпразнува изключително емоционално. Съблече фланелката си и побягна към резервната скамейка, където го посрещнаха въодушевените му съотборници. Няма съмнение, че това беше един от най-емоционалните футболни моменти в неговия тежък живот.

До 22-годишна възраст се занимаваше с футбол само аматьорски, а когато кариерата му започна да процъфтява, смъртта на баща му го шокира. Потъна в депресия и се отдаде на алкохол. Макар и сам да казва, че това звучи парадоксално, животът му спаси – ракът.

Ачерби е роден на 10 февруари 1988 г. във Вицоло Предабиси, община близо до Милано. Футболната си кариера започва в местния клуб Павия, където до 22-годишна възраст играе в третата и четвъртата лига. През лятото на 2010 г. се премества в отбора от втора лига Реджина, а след един сезон направи трансфер в Серия А и игра за Киево.

Там блесна, и го привлече Милан, но не успя да се наложи. Тогава преживя най-тежките моменти в живота си. “Той почина през февруари, малко преди трансфера ми в Милан през 2012 г. След смъртта му се чувствах празен и футболът ми беше беззначителен. Започнах да пия и, повярвайте ми, бих пил всичко. Всичко тръгна надолу, станах арогантен. Докато не получих рак”, разказа той.

Ачерби през лятото на 2013 г., когато се премести в Сасуоло, на медицински преглед разбра, че има рак на тестисите. След операцията, при която бе премахнат туморът, започна да играе отново, но в края на същата година ракът се завърна. Победи го след повече от два месеца химиотерапия и през следващия сезон отново беше на терена.

Днес обяснява, че ракът му е спасил живота. По време на лечението остави алкохола, започна да живее здравословно и се посвети на футбола. “Някога мислех, че ще играя 15 години в Милан, на високо ниво. Днес не мисля така. Ако не бях получил рак, щях да се пенсионирам на 28 години. Може би щях да остана в Серия Б, но истинският ми живот започна, когато се разболях от рак. Тогава получих втори шанс”, каза той.

След като победи рака, четири сезона беше стандартен в Сасуоло, а през 2018 г. го купи Лацио за 12 милиона евро. Стана и национал на Италия и спечели Европейското първенство през 2021 година. В Лацио остана до 2022 г., за да направи на 34 години трансферът на кариерата си и подписа за Интер. С Интер спечели първенството и купата на Италия и ще играе за втори път на финала на Шампионската лига, надявайки се сега да стигне до края.