
Zinedine Zidane като треньор изведе Реал до три поредни титли в Шампионската лига, но като играч я спечели само веднъж.
Това се случи на днешния ден през 2002 година, на финала срещу Байер Леверкузен, който той спечели с гол за крайното 2:1 в последната минута на първото полувреме. ТОЗИ гол.
Този волей от ръба на наказателното поле и до днес остава един от най-красивите, ако не и най-красивият гол в историята на това състезание. Може би някои са били по-красиви, но нито един не е съчетавал такава атрактивност и важност.
Реал по пътя си до финала в елиминационната фаза изхвърли Байерн и Барселона и изглеждаше, че на финала получи по-слаб съперник, но немският отбор играеше най-добрия си сезон в историята, който обаче завърши без трофеи. Беше втори в Бундеслигата и загуби на финалите на германската купа и Шампионската лига, което допълни вторите места в първенството през 1997, 1999 и 2000, заради което клубът получи погрешния прякор Bayer Neverkusen.
Аптекарите се държаха добре на финала, а на ранен гол на Раула в осмата минута отговориха чрез Лусио само пет минути по-късно. И тогава, в самия край на първото полувреме, Роберто Карлос се устреми по лявото крило в преследване на топката от Солари, но с бранител на гърба си не можа да я подаде както искаше, вместо това изпрати висока свещ, която падаше към ръба на наказателното поле.
Но тази топка изненада цялата защита на Байер – в това число и хърватския национал Борис Живкович – която се беше позиционирала очаквайки центриране в наказателното поле. Само Зидан я следеше с поглед и в перфектния момент изпълни още по-перфектен волей, който се настани в горния ъгъл на мрежата на Ханс-Йорг Бут.
Това беше момент на чиста футболна поезия, художествено произведение, за което и до днес се говори. Някои може би ще забравят, че малкият клуб от Леверкузен игра финала на Шампионската лига тази година, но трудно ще изчезне от паметта, че именно той беше на грешната страна на ОНЯ гол на Зидан.