Последни моменти на Михайлович: Едва тогава той спря да се бори.

Ариана Михайлович, съпругата на Синиша Михайлович, разказа за последните моменти на известния сръбски футболист и треньор.

Синиша дълго се бори с левкемията, но не успя да победи болестта. Ето какво каза Ариана пред Calciomercato.

„Последните месеци, лекарите вече бяха казали всичко: Синиша няма да оцелее. Аз го знаех. Но нямах кураж да му го кажа. Говорих само с нашите пет деца. С никой друг. Дори не с моята майка.

Заедно решихме да не му казваме истината. Не искахме да му отнемем онази крехка надежда, която го държеше свързан с живота. А тогава… той никога не ни попита нищо. Не искаше да знае, не искаше да се предаде.

Продължи да се бори до края, защото беше човек, който никога не приемаше думата ‘край’. Седмица преди да ни напусне, той ме погледна и каза:

‘Аз съм щастлив. Имам вас. Искам да остарея с децата си… искам много внуци.’

Чувствах се сякаш умирам. Отговорих му с пречупена усмивка:

‘Е, скъпи, вече имаме една внучка. Не си ли щастлив?’

А той, със светлината в очите му, която съм виждала хиляда пъти:

‘Искам много. Искам пълна маса.’

Сън. Един от онези, които никога няма да види. А това боли най-много. В деня, когато той отлетя, всички бяхме до него.

Децата ни бяха в съседната стая. До мен бяха неговата майка, брат му със съпругата си, най-добрият му приятел, моята майка.

Когато усетих, че дишането му се променя, разбрах, че моментът е настъпил. Повиках децата.

Събрали се около него, в тишина. Държах го за ръката. Гледах го как продължава да се бори, с все по-тежък и далечен дъх.

И тогава, с разкъсвано сърце, тихичко му прошепнах:

‘Отивай, любов моя, не се притеснявай. Аз ще се грижа за децата.’

Едва тогава той се предаде. Едва тогава той спря да се бори. До този момент, никой нямаше кураж да се разплаче.

Сякаш дори сълзите се страхуваха да го изпратят.“

Снимка: Принтскрийн