Талантът на Сити напусна футбола. Тичахме като кучета за Гуардиола, вече не го исках

БИВШ млад талант на Манчестър Сити, Хан Уилхофт-Кинг, изненада футболната общественост с решението си да се откаже от професионалната кариера едва на 19 години и да се посвети на изучаването на право в престижния Оксфордски университет. В откровено интервю той разкри, че интензивните тренировки под ръководството на Пеп Гуардиола и чувството на неудовлетвореност са го подтикнали към радикалната промяна, пише Goal.com.

Уилхофт-Кинг някога беше смятан за бъдеща звезда на Висшата лига. Бившият английски национал е прекарал повече от десетилетие в академията на Тотнъм Хотспър, където е трениран и от легендата Яя Туре, а също е провеждал тренировки с първия отбор под ръководството на Антонио Конте. През 2024 година той се присъединява към U-21 отбора на Манчестър Сити и изглеждаше, че пътят му към върха е осигурен.

Въпреки това, кариерата му беше прекъсвана от множество контузии, които го фрустрираха и забавяха в развитието му. Освен физическите препятствия, професионалният начин на живот му се стори тежък като млад играч.

Ежедневната рутина на тренировки и възстановяване го оставяше с чувство на празнота и скука, въпреки че живееше мечтата на много деца. Вместо да го мотивира, Уилхофт-Кинг осъзна, че футболът вече не му носи изпълнението, което е търсил.

Тренировките с първия отбор на Сити под ръководството на Гуардиола му направиха специално впечатление. “Тотнъм е добър отбор, но Ман Сити е на друго ниво. Де Брюйн, Холанд… те са сред най-добрите играчи в света.

Но разбирате, че също са нормални хора. Малко се шегуват, подкачат се за грешките си. А когато видиш Пеп… той е толкова, толкова активен. Енергията, която носи, жестовете с ръце, повишеният глас. Всъщност е доста изключително”, разказва той.

Все пак, това преживяване бързо се превръща в умствено изтощение. “Не искам да кажа, че съм бил разочарован, но разбрах… тренировките с първия отбор станаха нещо, към което никой всъщност не се радва, странно. Защото се чувстваш притиснат.

Бягахме за топката като кучета половин час, 60 минути. Това не е приятно преживяване, особено когато се опитваш да натиснеш Де Брюйн или Гюндоган, или Фоден. Не можеш да им се доближиш и чувството, че не искаш да го правиш, надделява над ентусиазма.”

С времето той загуби страстта си към ежедневието на професионален футболист. “Не се наслаждавах. Не знам какво беше, може би обкръжението. Често беше скучно. Тренирах, прибирах се у дома и всъщност не правех нищо. Ако го сравня с настоящето ми състояние, сега ми е трудно да намеря достатъчно часове в деня”, добави той.

“Винаги се чувствах недостатъчно стимулиран във футбола. Не ме разбирайте погрешно. Все още го обичах. Но винаги се чувствах, че можех да правя повече. Губех часове от деня. Имаше нужда от нещо различно и Оксфорд ме възбуди; и хората. Предполагам, че това е причината”, обясни решението си.

Размишлявайки и за дългосрочната перспектива. “Да кажем, че имах кариера в Лига или Чемпиъншип, бих изкарвал добри пари. Но колко бих се наслаждавал на това? В главата ми не бях сигурен. Също така, в най-добрия случай – ще играеш 10, 15 години, а след това какво? Мислих, че университетът ще ми предостави платформа да правя нещо поне по-дълго от следващите 10 до 15 години. Това е и дългосрочно нещо.”

Уилхофт-Кинг винаги е бил изключителен ученик, което е довело до получаването на три най-високи оценки при завършването на гимназията. Произхожда от семейство, в което образованието се цени, и прие офертата на Манчестър Сити, за да не съжалява, че не е опитал. Въпреки това, осъзна, че интензитетът на върховния футбол не се покрива с неговия стремеж към щастие.

Днес той е напълно отдаден на изучаването на право в Колежа Брейзноуз на Оксфордския университет. Той все още играе футбол, но за университетския отбор, без натиска на професионализма. Неговата история служи като силно напомняне за психологическите предизвикателства, пред които се изправят младите спортисти и подчертава, че талантът не е гаранция за щастие, дори на най-високото ниво.