С братята си оцелявал на улиците, сега донесе медал в Атина след 16 години: Янис е герой на Гърция, а започна от дъното

Янис Адето̀кунбо постигна исторически успех – спечели първия си медал с националния отбор на Гърция. Звездата на НБА и неговият национален тим победиха Финландия в битката за трето място на Евробаскет, а точно този медал беше това, което липсваше на един от най-добрите центрове в света. Малко е известно как е изглеждал пътят на човека, който не беше единствената радост и притеснение на родителите си, тъй като имаше и четирима братя. Далеч от това да е било лесно и безгрижно, но изглежда, че суровото му детство го оформи в фигурата, каквато е сега.

Адето̀кунбо спечели НБА през 2021 г., стана МВП на финала тогава, а успехът, който записа с Милуоки, беше само черешката на тортата след два МВП приза (2019 и 2020). Сега вече стандартен участник в Ол-стар, той направи крачка напред и с Гърция стигна до бронзовия медал на Евробаскет, това е първият медал, който Адето̀кунбо спечели с националния си тим. Всички трябваше да видят колко му е важно, а ако не са го забелязали на терена, тогава статистиката им каза ясно – в битката за трето място Янис вкара 30 точки и хвана 17 борби.

“Много съм щастлив за отбора, за нашата нация. След 16 години постигнахме този успех. От първия ден на подготовките работихме един за друг, опитвахме се със Слукас, селекционерът Спанулис, капитанът Папаниколау… Не заслужихме медала, борихме се за него, нищо в живота не ви е подарено. Всички в отбора и в треньорския щаб дадохме всичко в тези два месеца. Дълго чакахме това и чувстваме облекчение сега, когато успяхме”, каза след мача двукратният МВП на НБА.

На семейството на НБА звездата не им беше лесно и преди раждането на Янис. Всичко започва през 1991 г., когато Чарлз и Вероника, родители на центъра на Милуоки, родом от Нигерия, тогава се ражда Франсис, който бива оставен на грижите на родителите им. Година по-късно на бял свят идва Танасис, а после през 1994 г. и Янис. След това семейството Адето̀кумпо се сдобива с още двама сина – Костас и Алексис.

Първата задача на семейството Адето̀кумпо беше да дадат гръцки имена на децата си, за да бъдат по-лесно приети в новата среда. Живееха в предградието Сеполия на Атина, място, обитавано предимно от афроамериканци. Пътят, който следваха, беше подобен на този на другите бежанци – продаваха стоки по пазарите и плажовете. С оглед на политиката на страната и статуса, който това семейство имаше, не можем да говорим за лукс, Адето̀кумпо често нямаха пари за отопление, а законното пребиваване или гражданство бяха почти невъзможна мисия.