Новото заглавие: Щчесни: Изморен съм от тази болка

Резервният вратар на Барселона, Войчех Щчесни (35), сподели с вълнение своите преживявания в интервю за полското издание на списание GQ. Полският страж разказа за трудностите в отношенията с баща си, също бивш вратар, Маерий Щчесни, оставил немалко белези върху него.

“Като дете изпитвах страх от баща си. Не от физическа болка или че ще ме удари, а защото ме унижаваше пред други хора. Това беше сериозно посрамване. Често се питах: ‘Защо ми го причиняваш?'”, споделя 35-годишният Щчесни, който е играл за Арсенал, Брентфорд, Рома, Ювентус и Барселона, с последната от които има договор до лятото на 2027 година.

Въпреки всичко, Щчесни отрича кариерата му да е била в опозиция на баща му. “Никога не съм възприемал пътя си като двубой с него. Започнах да тренирам, мислейки, че ще стана нападател, не вратар. Бяха треньорите, които решиха моята роля.”

Щчесни обича храната, което обаче понякога му създава трудности в спорта, където теглото е строго контролирано. “Обичам да се насладя на яденето. Макар да успявам да остана в рамките на допустимото тегло, държа рекорда в Барселона по телесна мазнина”, добавя той. Той разказа как Роберт Левандовски често се шегува заради това.

“Веднъж Леви се пошегува в съблекалнята на националния отбор с въпрос: ‘Как е възможно Щчесни да има такава кариера с това тяло?'”, спомня си вратарят, който този сезон вече има девет мача за Барселона.

Ключът към неговата дълголетност в спорта е постоянството. “Не съм от онези играчи, които тренират повече от останалите, но успях да поддържам високо ниво през цялата си кариера. Никога не съм достигнал перфектната десетка, но и никога не съм падал под осмицата.”

Полякът е бил на прага да се откаже от футбола преди предложението от Каталония. “Не че изгубих страстта си към футбола… По-скоро офертите просто не ме вдъхновяваха. Отбори от високо ниво предлагаше договори, но не заради повишаване на репутацията ми. Не исках да играя просто за пари”, разказва той.

“Три дни преди официалното обявяване на оттеглянето си дори споделих с Леви, че няма да играя за друг отбор, освен ако не е Барселона. Когато те се обадиха, вероятно вече знаеха, че ще ме убедят.”

“Финансовите условия бяха уникални. Първия сезон в Барселона играх без заплащане. От това, което получих, всичко се върна към Юве за прекратяване на договора навреме”, обяснява полякът.

Поради тежката контузия на двете подлакътници, която претърпя през 2008 година, докато още играеше за Арсенал, Щчесни все още изпитва последици и носи метални пластини в ръцете си.

“Има моменти по време на тренировка, когато напълно губя усещане в ръцете и не мога да задържа бутилка вода заради болката. Тогава треньорите и аз си правим шеги, че тренировката приключи, защото съм ‘парализиран’, но реалността е, че вече съм уморен от тази болка”, признава Щчесни.

В края на разговора споделя анекдот, който отразява характера му и лидерските му качества. След отпадането на Барселона от Шампионската лига срещу Интер, той потиснал младия си съотборник Херард Мартин.

“Попитах го: ‘Защо плачеш?’, а той каза, че загубихме полуфинала. Тогава му напомних за неговата история. ‘Къде беше преди две години? Играеше обичайния футбол на един стадион. А днес, човече, ти беше в полуфинал на Шампионската лига!'”, разказва Щчесни и продължава:

“Ще загубиш сто важни мача, ще спечелиш други сто. Но виж къде си днес. Човече, това е банята на ‘Сан Сиро’, а ти игра в полуфинал на Шампионската лига. Казваш, че загубихме. Да, загубихме, но виж колко далеч си стигнал.”