Това е един от най-емоционалните моменти на Параолимпийските зимни игри в Милано и Кортина! Оксана Мастърс (36) стои на финала с усмивка на лице, докато около врата ѝ блести златен медал – нейният десети! Усмихната и сияеща, но пътят, който е изминала от украинския сиропиталище до подиума, е бил покрит с неизмерими страдания.
Оксана е родена през 1989 година в Хмелницки, град, който се намира само на няколко часа път от Чернобил. Три години по-рано там се случи най-голямата ядрена катастрофа в историята.
– Там, откъдето идвам, радиацията беше навсякъде – разказала е Оксана на американските медии по онова време. Именно ранното излагане на радиация се счита за причината за тежката ѝ хемимелия – рядко разстройство, поради което крайниците ѝ бяха скъсени и деформирани. На краката ѝ липсваха кости, които да носят тежестта на тялото.
Неспособни да се справят с нейната инвалидност, родителите ѝ я оставят в сиропиталище. Там прекарва седем години, които всеки би искал да забрави. Храната не беше достатъчна, Оксана гладува години наред, а по собствено признание беше подложена на брутално насилие.