Легендарният Манданда споделя тревогите си: „Не мога да се откъсна от храната и напитките, и не искам никой да ме вижда така“

Емблематичният вратар на Марсилия и световен шампион от 2018 г. с Франция Стив Манданда (41) публикува автобиографията си „Денят след това“, в която честно разказва за своите предизвикателства с психичното здраве и депресията, с която се сблъска.

Манданда се оттегли от активния спорт миналия сезон, след като Рен не поднови договора му. В книгата си той подробно описва преживяванията си, с надеждата, че те могат да служат като ориентир за други футболисти.

Като врата на Марсилия, той е защитавал вратата в 613 срещи, печелейки едно първенство на Франция, докато за националния отбор има 35 участия и световната титла от 2018 г.

На бял свят се появиха откъси от книгата, в които Манданда описва усещането за самота и депресия.

“От няколко седмици насам почти нищо няма вкус. В разгара на лятото в Рен съм сам, с горещина и открехнат прозорец. Денят ми изглежда безкраен и празен. Липса на енергия, липса на смисъл. Дали това е именно ‘малката смърт’? Не се чувствам добре. Не правя нищо, абсолютно нищо. Добре, излъгах, сутринта играх падел с приятел. Той има работа. Какво ще стане с мен? Какво да правя със своя живот, със своите дни? Потъвам в тишина. Не исках да спирам завинаги, знаех прекалено добре колко обичах този живот. Нямам повече работа, лежа на дивана и не знам какво да очаквам, не знам какво желая. Нищо не ми се прави”, пише той в книгата.

Бившият вратар на Марсилия споделя в книгата си и за пустотата, която се появи в живота му след 25 години на високо ниво в кариерата му.

“Вече нямам график, нямам ритъм, нямам ангажименти, нищо. Това е катастрофа, наблюдавам се отстрани. Нищо в живота ми в момента не ми харесва. Мисля, че съм нещастен. Така или иначе, изгубен съм. Нямам повече ориентири. Нямам повече своите две врати и футбола пред мен. Нямам повече съблекалня, капитанска лента, погледи, думи, шеги, съотборници, кафе, разговори, подготовки, самолети, специфични тренировки, видеоанализи, почивки, отзиви от подавания. Какво се случва в пустотата на месец юли? Как се преминава към другата страна?”, пише в един от откъсите, разпространените в обществото и добавя:

“Качил съм три или четири килограма и това вече не е приемливо. Когато не правя нищо, съм склонен да ям и пия газирани напитки, тази лоша комбинация. Това е истински омагьосан кръг: все по-рядко излизам, защото не искам хората да ме виждат така. Изолирам се. Когато се събудя, в огледалото виждам тъмни кръгове под очите. И така за всеки ден отново. Преминах от двадесет и пет години живот, в който всичко беше планирано минута след минута, към… нищо. Без разписание, без ритъм. Чувството за празнота понякога е бездънно.”