Капитанът на Интер, който е символ на клуба, споделя откровено за футболната си кариера и личните си преживявания.
Лаутаро Мартинес, капитанът на италианския гранд Интер, даде трогателно интервю след триумфа в текущия сезон. В разговор за “Газета дело спорт” той разказа кому посвещава спечелените трофеи.
“Най-вълнуващото послание получих от баба ми, която в момента не е добре със здравето. Тя ме разплака емоционално. Когато бях малък, работеше като чистачка в училището ми, а аз често й помагах да завърши по-бързо. Името й е Олга, и тя е винаги с мен (показва татуировка на ръката си, бел. авт.). Моето съжаление е, че сме разделени сега. Тазгодишните трофеи посвещавам на нея”, сподели Лаутаро.
Лаутаро изрази и желанието си да завърши кариерата си на стадион “Джузепе Меаца”, като вече се е утвърдил като ключова фигура в съвременния Интер.
“Бих искал това да се случи. Още нямам ключовете от Апиян, но скоро може би… Моето семейство е щастливо тук, дори имаме ресторант, децата учат и са си намерили приятели. Трудно ми е да се представя някъде другаде. Във футбола никога не знаеш, но ако не ме изгонят, ще остана тук”, сподели аржентинецът.
Въпреки че е на трето място в класацията на голмайсторите на Интер, Лаутаро твърди, че броят на головете не е от значение за него.
“Честно казано, не знам колко голове съм вкарал за Интер. Единственото, което знам, е, че съм на трето място в статистиката, нищо повече. Не е нещо, на което обръщам внимание. Би било чудесно един ден да задмина Джузепе Меаца, но ще трябва да изпълнявам отново дузпи”, се усмихна той.
Лаутаро не се съгласява с Жозе Моуриньо, който заяви, че никой от настоящите играчи на Интер няма място в шампионския състав от 2009/10.
“Всеки има право на мнение. Мисля, че е безсмислено да сравняваме играчи от различни епохи. Важно е да се фокусираме върху благото на Интер, без да се замисляме прекалено в разни приказки. Живей днес, това е, което има значение”, посочи той.
Той сподели как работата с психотерапевт го е подкрепила през трудни моменти, особено преди да стане родител, като най-големият натиск бе след отпадането от Флуминенсе в Световното клубно първенство.
“След финала на Шампионската лига не, но след Световното клубно първенство, да. Тогава бях потънал в мисли, изстрадах много. Не съм искал да замина, но вътре в мен имаше чувство, че ако дойде добра оферта, може би… бих се пречупил. Това ме вдъхнови за интервюто след отпадането срещу Флуминенсе. Излязох, облякох фланелката и изказах това, което мисля”, разказа той.
Лаутаро тогава заяви, че всеки, който не желае да остане в клуба, трябва да си тръгне, а след това треньорът Кристиан Киву дойде и нещата се промениха.
“Веднага го потърсих. Нямаше съмнения, че ще се справи блестящо. Познах го от мачовете, които изиграхме в Апиян срещу неговия тим от Примавера. Изглеждаше, че е предопределен за успех”, заключи той.
Накрая Лаутаро даде неочакван отговор за края на кариерата си.
“Няма да остана във футбола, това е среда, която не ми допада. Няма повече да ме чувате. Ще изчезна”, завърши той решително.