Начална страница Футбол Беше пастир и бездомник, а стана рекордьор и герой на най-сложната история на Световното първенство

Беше пастир и бездомник, а стана рекордьор и герой на най-сложната история на Световното първенство

Иранският национален вратар Алиреза Бейранванд отново привлече вниманието на световната футболна общност, този път с блестящо представяне на Световното първенство през 2026 година. В мач от групата срещу фаворита Белгия, който завърши без голове (0:0), той беше ключова фигура за своя отбор. Записа дори седем изключителни спасявания, включително няколко реакции на самата гол-линия, с което осигури на Иран ценна точка.

Особено впечатление направи неговата намеса в 59-та минута, когато спря почти сигурен гол – ход, който вече се нарежда сред най-добрите спасявания на турнира. Така Бейранванд стана герой на Иран, национален отбор, който поради проблеми с визите и лошото отношение на тяхната държава с САЩ вероятно има най-сложната история на Световното първенство.

Роден на 21 септември 1992 година в селото Сараб-е Яс в иранската провинция Лорестан, Бейранванд е израснал в номадско кюрдско семейство. Като най-старият син, от детството си се грижел за семейните стада и помагал в ежедневните задължения. Свободното си време използвал за футбол, но и за традиционната игра “Дал Паран”, в която се хвърля камък на възможно най-голямо разстояние – умение, за което мнозина смятат, че е отговорно за неговата по-късна сила в ръцете.

Футболната си кариера започнал на 12 години, първоначално като нападател, но след контузия на вратаря завършил между гредите. Баща му не подкрепял това решение, считайки футбола за несигурен път.

Конфликтът в семейството достигнал връх, когато баща му унищожил неговото оборудване и ръкавици. След това Бейранванд решил да напусне дома, изтеглил пари на заем и заминал за Техеран, за да опита да се утвърди във футбола.

При пристигането си в столицата се сблъскал с тежка реалност – без пари и подслон, често спял по улиците, включително пред вратите на футболните клубове. В един момент минувачи му оставили дребни мислейки го за бездомник, което му позволило да си позволи първото конкретно хранене след дълго време.

За да оцелее, работил различни видове работа: в завод за облекло, автомивка, пицария в замяна на храна и подслон, дори като уличен чистач. Преломният момент настъпил, когато на мач на младежки отбори го забелязал треньорът на Нафт Техеран.

Клубът първоначално му осигурил да пренощува в молитвената стая, но дори и тогава пътят не бил лесен. След период на несигурност и една травма, изглеждало, че ще се откаже, но завръщането му в отбора под 23 години на Нафт ознаменувало началото на по-стабилен период и край на живота на улицата.

Заредете още свързани статии
Load More In Футбол

Вижте също

Шта си хтео, човеће?! Невероятните глупости на вратаря Муслера костваха победата на Уругвай

Футболната национална селекция на Кабо Верде продължава да пише най-красивите страници в с…