Данните подсказват: Астън Мартин може да разполага с шаси за полпозишън

Астън Мартин продължава да бъде една от най-трудните за разчитане истории този сезон във Формула 1. Честите отпадания още в Q1 създават усещане за неконкурентен автомобил, но при по-внимателен поглед върху представянето картината не е толкова еднозначна.

Напрежението между тима и Хонда се засилва, а големият въпрос е колко точно губи Астън Мартин заради слабостите на своя задвижващ агрегат. Числата около AMR26 подсказват, че потенциалът на колата може да е значително по-висок от това, което показват класиранията.

В Сепанг и двата автомобила за първи път стигнаха до Q2, което даде повод за умерен оптимизъм. Само седмица по-късно обаче в Сингапур последва ново разочарование. Фернандо Алонсо остана с впечатлението, че причината за много слабата скорост е проблем с турбото, макар че впоследствие от Хонда не са открили повреда.

Именно тук идва и основната дилема: дали Астън Мартин има посредствен болид и слаб мотор, или всъщност шасито е достатъчно добро, но е сериозно ограничено от двигателя. Развитието през сезона дава два ясни ориентирa. Първият е спадът в конкурентоспособността между Барселона и Спа, когато водещите отбори донесоха сериозни нови пакети, а AMR26 остана почти без промени. Вторият е осезаемото подобрение след по-голямото обновление, въведено в Унгария.

GPS анализите от различни писти сочат, че най-големите загуби идват в зоните на пълна газ, най-вече по правите. Най-силен е примерът от Сепанг. При сравнение между полпозишъна на Макс Верстапен и 12-ото време на Алонсо, испанецът е изоставал с 2.090 секунди, но 2.238 секунди от тази разлика са натрупани именно в участъците на пълна газ спрямо Ред Бул. Това отваря любопитна хипотеза: при изравнена мощност Алонсо теоретично е можел да бъде дори в битката за полпозишън.

Още по-интересното е, че въпреки слабия резултат в Сингапур, поведението на колата в завоите е изглеждало дори по-конкурентно, отколкото в Сепанг. Разбира се, подобни изчисления не могат да се приемат като абсолютна истина, тъй като липсват ключови данни за съпротивлението и притискането в различни скоростни диапазони. Въпреки това тенденцията остава видима: след аеропакета, въведен в Унгария, Алонсо неведнъж е хвалил баланса и стабилността на автомобила.

Очакваният напредък от страна на Хонда обаче не се е материализирал. След въвеждането на обновлението ADUO 1 в Зандворт, където Алонсо завърши девети и влезе в точките, и двамата пилоти все пак са оценили, че част от постигнатото подобрение в управляемостта е било загубено. Именно затова ситуацията в Астън Мартин изглежда толкова противоречива: резултатите сочат криза, но данните намекват, че шасито може да е много по-силно, отколкото се вижда на пръв поглед.

Ако тази оценка е вярна, тогава проблемът на Астън Мартин не е просто в цялостната форма на отбора, а в това, че потенциално много добър автомобил е задържан от своя двигател. А това вече променя изцяло разговора около тима и амбициите му.