Шиме Подуе: шампионът, който върна Хайдук към живота

В историята на Хайдук има победи, които не се измерват с голове и купи. Една от тях е възстановяването на клуба през май 1944 г., а сред основните хора зад него е бившият футболист Шиме Подуе. След забраната, наложена от италианските окупационни власти, той помага на сплитския отбор отново да се събере — този път на остров Вис.

Роден на Вис на 19 май 1905 г., Подуе е юрист по професия, но свързва живота си с футбола. Прекарва цялата си състезателна кариера в Хайдук, за който записва 226 мача и 87 гола между 1922 и 1931 г. Под ръководството на Лука Калитерна участва в спечелването на първите две шампионски титли на клуба — през 1927 и 1929 г. Има и три участия за националния отбор на Кралство Югославия.

През 1941 г. Сплит попада под прякото управление на фашистка Италия след Римските договори между Анте Павелич и Бенито Мусолини. Хайдук отказва да подчини дейността си на фашистката партия и не приема предложението да играе в Серия А. Стадионът му „Стари плац“ е преименуван на „Кампо Спортиво Бруно Мусолини“, а италианските власти създават друг клуб — „Сочиета Калчо Спалато“. През лятото на същата година Хайдук е разформирован и забранен.

Капитулацията на Италия през 1943 г. не слага край на окупацията на Сплит, където влизат германски и усташки сили. Планът за възстановяване на Хайдук започва да се осъществява през следващата пролет на освободения остров Вис, като отбор на Народноосвободителната армия в рамките на Осми корпус. Призивът на Народноосвободителния комитет в Сплит достига до Подуе, тогава секретар на клуба, а той го предава на останалите в града треньори и футболисти.

След инициативната среща на 9 април 1944 г. в село Врдово край Син Подуе успява само за 28 дни да събере 14 играчи. С помощта на поддръжници на партизанското движение организира прехвърлянето им на Вис. На 7 май, празника на свети Домний — известен в Сплит като Свети Ду̀е, Хайдук е възстановен. Подуе става почетен председател и член на управата, а отборът се включва в антифашисткото движение и започва да играе срещу съюзнически военни състави.

Символичният връх на това завръщане идва на 23 септември 1944 г. в Бари, където Хайдук среща представителния отбор на британската армия. Пред 50 000 съюзнически войници и югославски ранени е развято знамето на нова Югославия под звуците на „Хей, славяни“. Думите на Подуе в този момент обобщават значението на събитието: „Това искахме. Мачът може да започне, но ние вече победихме.“

Шиме Подуе умира на 31 октомври 1966 г. в Сплит. Остава в паметта на Хайдук не само като футболист от първите шампионски състави, а и като организатора, помогнал на клуба да се завърне тогава, когато самото му съществуване е било поставено под въпрос.