Убедителната игра в нападение се превръща в първия сериозен тест за Чаби Алонсо в Челси. След резултатното начало лондончани все по-трудно намират път към гола, а това изважда на преден план слабости, които първоначално оставаха в сянката на добрата реализация.
Разликата е отчетлива: 15 попадения в първите шест срещи и едва четири в следващите четири шампионатни двубоя. Средната резултатност е спаднала от 2,5 на един гол на мач — достатъчно, за да възникнат съмнения дали силният старт е отразявал действителното ниво на отбора.
Показателят за очаквани голове също подсказва, че в началото Челси е извличал повече от положенията си, отколкото е предполагало тяхното качество. Индивидуалните изпълнения на Морган Роджърс и Жоао Педро са помогнали да бъдат прикрити част от проблемите при създаването на опасности.
Сравнението с предишни треньорски стартове също не е в полза на Алонсо. След десет мача началото му е по-слабо от това на Лиъм Росиниър, а точковият актив е само малко по-добър от постигнатия от Греъм Потър.
Десет срещи не дават основание за окончателни оценки, но вече очертават въпросите, на които испанецът трябва да намери отговор. Успехите му с Байер Леверкузен повишиха очакванията, докато представянето на Челси засега не показва търсения напредък.
В клуб, който често сменя мениджърите си, възстановяването на ефективността в атака придобива особено значение. За Алонсо задачата е не просто головете да се върнат, а тимът да създава достатъчно качествени положения, за да поддържа резултатността си.