Понякога шампионският отбор се ражда след най-болезненото поражение. За Антонио Конте такъв момент в Челси е мачът с Арсенал, в който тимът му се прибира на почивката с пасив от 0:3. Именно тогава италианецът окончателно се убеждава, че трябва да промени тактическия си подход.
В подкаста „Кронаке ди Сполиатой“ Конте разказа за престоя си на „Стамфорд Бридж“ между 2016 и 2018 година, донесъл му титлата във Висшата лига и Купата на Англия. По думите му още първите срещи показали, че схемата с четирима защитници не осигурява желания контрол. Равенството 2:2 със Суонзи било предупреждение, последвано от домакинска загуба с 1:2 от Ливърпул и тежък удар срещу Арсенал.
Конте признава, че представянето срещу „артилеристите“ е сред редките случаи, в които е изпитал срам от играта на свой отбор. Особено сериозни затруднения създавал Ектор Бейерин. Отговорът на италианеца бил преминаване към 3-4-3 — промяна, която впоследствие преобразила Челси.
Срещу Хъл Сесар Аспиликуета заел място в тройката централни защитници, а Виктор Моузес получил важна роля, въпреки че преди това клубът обмислял продажбата му. Последвали 13 поредни победи и Конте вече виждал отбор, който изпълнява изискванията му. Според неговия разказ първоначалната цел била класиране в първата десетка, но сезонът завършил с шампионския трофей.
Специално внимание треньорът отдели на Н’Голо Канте, когото искал да привлече след титлата му с Лестър. Конте бил убеден, че неизчерпаемата енергия на французина създава усещането за числено превъзходство на терена. Първата им среща обаче го изненадала: зад агента се появил усмихнат футболист, който изглеждал доста по-дребен от очакваното.
За миг италианецът се запитал как Канте ще издържа на физическите сблъсъци във Висшата лига. Съмненията бързо изчезнали и днес Конте го нарежда сред най-добрите играчи, които е тренирал, като подчертава и личните му качества.
Развитието на Сеск Фабрегас като треньор също не изненадва Конте. Още като футболист испанецът непрекъснато търсел обяснения, искал да учи и се стремял да предвижда действията, преди топката да стигне до него. Именно това любопитство и усетът му към играта подсказвали на италианеца, че Фабрегас има бъдеще и край тъчлинията.