На този ден преди 68 години Формула 1 получава своя първи британски световен шампион. Майк Хоторн записва името си в историята, след като печели титлата в изключително напрегната развръзка на сезона и завършва само с една точка преднина пред Стърлинг Мос.
Решаващият старт е Гран при на Мароко – единственият шампионатен уикенд от световното първенство, провеждан някога в тази страна. Преди надпреварата Хоторн, който кара за Ферари, разполага с аванс от осем точки в генералното класиране, но битката за титлата остава напълно отворена.
Сезонът за британеца е белязан не само от спортно напрежение, но и от тежки загуби. В рамките на годината той губи двама свои съотборници – Луиджи Мусо и Питър Колинс, което прави пътя към шампионската корона още по-драматичен.
На пистата Айн-Диаб в Казабланка Хоторн показва скорост още в квалификацията и печели полпозишън с една десета пред Мос. В състезанието обаче той избира по-предпазлив подход след старта, отстъпва назад и се концентрира върху това да запази позицията, която му е необходима за титлата, като остане пред пилотите на Вануол.
Докато Мос се откъсва начело, а Фил Хил се движи втори, в състезанието настъпва и трагичен момент. На 41-вата обиколка Стюарт Луис-Еванс, който също е с Вануол, отпада след повреда в двигателя и катастрофира тежко в огнен инцидент. Той успява да излезе от болида, но шест дни по-късно умира във Великобритания.
В самия край на надпреварата Ферари нарежда на Фил Хил да намали, за да позволи на Хоторн да се доближи. Американецът впоследствие го пропуска и второто място се оказва достатъчно, за да донесе на Хоторн световната титла с минимален аванс от една точка пред Мос.
Малко след като става шампион, Хоторн се оттегля от Гран при състезанията. Така той остава завинаги в историята на моторните спортове като първия британски световен шампион във Формула 1, но съдбата му има трагичен край – само три месеца по-късно загива в пътнотранспортно произшествие.