Има ли перспектива за Словения със слабото представяне на Дончић?

Лука Дончић в мача с Полша на Евробаскет успя да отбележи 34 точки, направи девет борби и отне пет топки, като стана първият играч на първенството с над 30 точки, над пет борби и над пет откраднати топки в една среща.

Тази статистика е наистина уникална и впечатляваща. Още по-възхитително е, когато гледаш самия Лука на игрището. Неговата игра е понякога като поезия – с такава лекота, с каквато отбелязва точките си, малцина го могат.

Всички тези хвалби около Лука вече са казани. Известно е, какъв безценен талант е той.

Но освен впечатляващите му MVP умения и изключителна статистика, трябва да се анализира и мача. Словения и Полша излязоха наравно на полувремето, но след това Лука и съотборниците му не успяха да се справят с поляците. Домакините, водени от Лойд, Понитка и Плут, контролираха ситуацията, подкрепяни от феновете си.

Лука Дончиć не се контролираше достатъчно. Видяхме как най-добрият словенски играч настоява за фаули, където няма такива, споричи се със съдии и се оставя да бъде провокиран от противниковите играчи.

Таланът на Лука е неоспорим и рядко може да се срещне такова изящество в баскетбола. Но от друга страна, е болезнено да гледаш как сам саботира своето и на отбора представяне, както направи в четвъртък.

Възможно е, че играе с по-слаби съотборници. Но дали успява Лука да ги направи по-добри? Наскоро ми се струва, че отговорът е негативен. Поведението му като ас на Los Angeles Lakers не е добро, атмосферата не изглежда позитивна. Вероятно словенците ще преодолеят някои от опонентите си в групата си и ще се класират напред, но какво им костваше този провал срещу Полша?

Полезно е да имат силен отбор. Да може Дончиć да помогне на играчите да израснат и да блестят повече от преди. Но сякаш всичко се свежда до неговата игра, а когато се почувства безсилен (или пребит), всички погледи са към съдиите. Няма саморефлексия.

Имам усещането, че словенците биха играли по-свободно, може би не по-добре, но определено по-лесно без Дончиć. Ясно е, че съотборниците му не са на висотата му – но това не е извинение за поведението му. Ето един поглед назад.

През 2021 г. Дончиć в Каунас се бори за олимпийска квалификация. На 22 години постигна трипъл-дабъл и направи впечатляващ мач срещу литовците. Тогава ситуацията в залата „Жалгирис“ бе сходна със състоянието на играта в Катовице в четвъртък, както и подкрепата му беше на по-високо ниво. Но Лука беше различен, по-съсредоточен и овладян. Показа как трябва да се играе.

Той реализира 31 точки (12/18 от играта), 11 борби, 13 асистенции. Отбелязваше кошове от 10 метра, за радост на феновете и на фона на литовските зрители, които заглушаваше. Включваше съотборниците си, бе техен лидер и ги водеше. Сега лидерство липсва, а това е особено важно, независимо от класата на съотборниците му.

Снимка: FIBA