
Няколко от вчерашните футболисти на Манчестър Юнайтед намериха щастието далеч от “Олд Трафорд”, отново откриха своето “футболно аз”.
Юнайтед през последните години се превърна в нещо като проклет дом за много и от най-скъпоплатените футболисти, от които немалък брой завършиха своите мисии в клуба без слава.
Като че ли тяхното присъствие в клуба отслаби футболните им умения, които ги бяха довели в този прочут отбор. Лошият подбор на треньори определено не им помогна да станат онова, което те самите и всички около тях очакваха да бъдат.
Не успяха, поради широк спектър от фактори, да оправдаят големите очаквания и големите инвестиции. Напуснаха недоразвити, с възходи и падения. Повечето от тях останаха запомнени, накрая, като провали.
А днес, далеч от “Олд Трафорд”, именно те, именно Рашфорд, Онана, Хойлунд, Антони, Мактомини, блестят. В Юнайтед със сигурност се чудят как е възможно след бравурите на Рашфорд срещу Нюкасъл в екипа на Барселона (вкара и двата гола в победата с 2:1), разбират, че Онана всъщност не е толкова лош вратар, след като камерунецът блесна в два мача от турския шампионат (осем спасявания срещу Фенербахче, отбеляза асистенция за изравнителния гол на Трабзон).
На “Олд Трафорд” разбират, че може би са сбъркали и с Антони, рекордното попълнение от Аякс отпреди три сезона. Така лесно се отърваха от него, убедени, че той все пак не е подходящ за клуба. А може би просто не знаеха как да работят с него. Умение е и да откриеш как да „настроиш“ играча.
Антони днес, след феноменален полусезон под наем в Бетис, е най-добрият играч на зелено-белите, които му дадоха постоянен договор междувременно.