Трогателно писмо от съпругата на покойния Маниингер: “Унищожена съм, както и нашето семейство”

След като ни изненада трагичната вест за смъртта на бившия австрийски вратар Александър Маниингер, неговата съпруга Емили сподели сърцераздирателно послание във Facebook. Напомняме, че Маниингер загина на 16 април, когато беше прегазен от влак при железопътен прелез без бариери в Нусдорф ам Хаунсберг, близо до Залцбург. В емоционалното си писмо Емили разказва за техния семеен живот и за ролята на Маниингер като баща, приятел и съпруг.

“Алекс, думите не могат да опишат непоносимата болка, която изпитвам. Ние не сме семейство, което често изразява болката си публично, но нямам избор, защото получихме огромна вълна от любов от целия свят. Смятам, че е важно да споделя какъв човек беше у дома, освен че беше изключително ценен на терена.

Днес съм вкъщи с нашето семейство, опитвайки се да приема тази нова реалност. Почти е невъзможно да опишем с думи трагедията, която ни сполетя. Но нека опитам. Алекс, благодаря ти за нашите синове, Александър и Николас. Те са моето сърце и душа.

Често говорехме за това как всичко се нареди точно както беше планирал. Искаше деца, но реши да ги имаш след кариерата си, за да можеш да им отдадеш вниманието, което заслужават. Точно така и направи. Алекс, беше най-чудесният баща за нашите момчета, те те обожаваха. Да бъда твоя съпруга беше изворът на моята радост.

Не беше само мой съпруг, ти беше и моят най-добър приятел. Винаги можех да разчитам на теб, каквото и да ни беше необходимо. Имахме толкова съвършен живот. Толкова много неща правехме заедно: разхождахме се, ходехме лятото с лодка по езерата, карахме сърф, играехме шах, правехме походи, карахме ски, играехме голф и с момчетата прекарвахме време в красиви планински хотели – списъкът е безкраен.

Залцбург е нашият дом. Чувствам се така облагодетелствана, че живея с нашите деца на такова красиво и сигурно място, и ти благодаря, че осигури такъв живот за семейството ни. Знам колко много обичаше мен и нашите деца. Ние също те обожавахме, Лекс, а нашите семейства бяха толкова щастливи за нас.

Имаше верен кръг истински приятели, което говори много за характера ти. Тези приятели сега ми дават подкрепа и намирам голяма утеха в тях. Ти имаше огромно влияние върху многото хора, които срещаше. Беше човек, който изключително уважаваше другите: спокоен, честен, организиран, мотивиран, добър и предан.

Беше много образован и говореше няколко езика. Много пътуваше, беше опитен и разумен. Беше ми толкова интересен, а и много други обичаха да сядат и да разговарят с теб.

Беше фантастичен син на твоята чудесна майка. Новината за твоята смърт ме унищожи като личност, както и цялото ни семейство. Сега трябва да бъда силна за теб и за нашите деца. Не вярвам, че заслужихме това, но вярвам, че горе има Бог и че те прие там, близо до баща ти.

За всички, които прочетоха това, моля се молете за моите деца. До нашата нова среща, благодаря ти, Лекс. Ще те обичам завинаги. Твоята Емили”