Фарьорските острови – Истинския фурор във футбола. Как е възможно това?

Националният отбор по футбол на Фарьорските острови направи истински фурор, побеждавайки Чехия с 2:1 в квалификациите за Световното първенство през 2026 година. Успехът дойде благодарение на головете на Ханус Сьоренсен и Мартин Агнарсон, като 136-ия тим в световната ранглиста на ФИФА постигна най-успешната си серия в квалификации за голям турнир.

Въпреки този забележителен резултат, мечтата на Фарьорските острови да стигнат до плейофите за Световното първенство остава труднодостижима. Те изостават само с точка от Чехия, но в последния мач от групата ще се изправят срещу Хърватия, докато чехите ще посрещнат Гибралтар у дома.

С оглед на това, че Гибралтар в историята си е победил само четири държави в официални състезания – Лихтенщайн, Сан Марино, Андора и Армения, трудно е да се повярва, че резултатите ще се развият в полза на Фарьорските острови. Въпреки това, дори и да не успеят да се класират, футболните им успехи представляват вълнуваща история, която вероятно ще продължи и в бъдеще.

Фарьорските острови се издигат сред северната част на Атлантическо море между Шотландия, Исландия и Норвегия. Този архипелаг, състоящ се от 18 вулканични острова, е покрит със сурови и ветровити пейзажи, зелени поляни и стръмни скали, осеяни с живописни рибарски села. Населението е значително по-малко от броя на овцете, който го надвишава с 20,000, а 97% от икономиката е свързана основно с риболов.

Има две теории за заселването на островите. Според едната първите заселници са били викингите от Норвегия през 9-ти век, а според другата ирландски монаси са дошли няколко века по-рано. Каквато и да е истината, политическата им история е дълга и сложна – от съвместната норвежко-датска монархия до включването им в Кралство Дания след Килския мир през 1814 година.

Днес Фарьорските острови се радват на значителна автономия, след като получиха местно самоуправление през 1948 г. в рамките на Кралство Дания.

Тази изолирана нация представлява една от най-интересните футболни истории. През юни тази година се изчислява, че на островите живеят малко под 55,000 души, докато регистрираните футболисти са 5,000, което представлява повече от 9% от населението.

Футболният съюз на островите е основан през 1979 година, а националният отбор стана член на ФИФА през 1988 и на УЕФА през 1990 година. Днес Фарьорските острови са четвъртата най-малка държава в УЕФА по население, преди Гибралтар, Сан Марино и Лихтенщайн.

Преди да участват в официалните организации, Фарьорците са играли само приятелски мачове с Исландия, Шетландските острови, Гренландия и датския отбор до 21 години, а също така са участвали и в неофициални турнири като Island Games и Greenland Cup, където срещаха други непълноправни членове на ФИФА и УЕФА.

Националният стадион Torsvollur, разположен в столицата Торсхавн, има капацитет от 6,000 души, докато стадионът Свангаскар в селото Тофтир е толкова близо до морето, че топките често се озовават във водата. През 1997 година тук беше регистрирана най-голямата посещаемост в историята на тяхния футбол – 6,642 зрители, около 14% от населението, присъстваха на победата им над Малта с 2:1.

В квалификациите за Евро 1992 год. отбелязаха първата си състезателна победа, побеждавайки Австрия. Мачът се игра в Швеция, тъй като Фарьорските острови още нямаха стадион, който да отговаря на условията за международни срещи. Това не е изненада, тъй като футболът на островите се играеше почти на пясък през първата половина на 20-ти век, а първата изкуствена трева беше поставена през 80-те години.

Победата над Австрия влезе в историята като Чудото от Ландскрона и се възприема като ключов момент в развитието на техния футбол.

През 2014 година, Фарьорските острови победиха Гърция с 1:0 като гост, когато Гърция беше 18-та в ранглистата на ФИФА, а фарьорците бяха на 187 място. Година по-късно у дома победиха отново с 2:1. Тези забележителни резултати ги издигнаха до 74-та позиция в ранглистата – най-голямото спортно постижение в историята им.

През 2017 г. анализатори с алгоритъм изчислиха, че Фарьорските острови са най-успешният национален отбор в света спрямо броя на населението, тъй като имат най-много точки в ранглистата на ФИФА на глава от населението. Днес те са на 136 място, но победите срещу Черна гора и Чехия ще ги издигнат.

Развитието на футбола не се вижда само от настоящите резултати на мъжкия отбор, но и от постиженията на младежите от U-21. В квалификационната група за Европейското първенство U-21, Фарьорските острови заемат първото място пред Швейцария, Франция, Исландия, Естония и Люксембург.

Въпреки че Франция вероятно ще спечели групата, тъй като в първата си среща измежду тях победи с 6:0, второто място и участие в плейофите за класиране остава реалистична надежда за Фарьорите.

Въпреки младата си футболна традиция, Фарьорските острови разполагат със структура от четиринивална лига. Висшата лига Effodeildin се състои от десет полупрофесионални клуба. Шампионът получава право да участва в първия квалификационен кръг за Шампионската лига, а вторият и третият – в квалификациите за Лига Европа.

Макар че има клубове, които залагат само на местни играчи, в лигата участват и 14 чуждестранни футболисти. По същия начин, в настоящата национална селекция присъстват 12 играчи от местната лига, освен четири, които играят в Дания, двама в Исландия и по един в Полша, Норвегия, Финландия и Словения.

Глобализацията на фарьорския футбол започва още през миналото столетие и до известна степен е описана от журналиста на „Гардиън“ Алекс Белос в книгата си „Futebol“. Той разказва за бразилски играчи, които идват на Фарьорските острови, за да трупат опит и да продължат кариерите си, след като не са открили други възможности. Присъствието им подпомага и развитието на местните футболисти, които достигат национални селекции.

Заради популярността на футбола, почти всяко дете се занимава с играта и всеки талант е забелязан. Вложеният труд и усилия са значителни, което включва както платена, така и доброволческа дейност навсякъде по островите. Когато най-добрите фарьорски играчи започнаха да подписват професионални договори в Дания, Норвегия, Германия и Исландия, нивото на националния отбор се издигна значително.

Почти всички играчи, които имат задгранична кариера, се връщат в местната лига след края й, предавайки своя опит. В комбинация със знанията на експерти от други страни, които работят в местните клубове, Фарьорските острови стават все по-близо до съвременния европейски футбол всеки изминал ден. Участието на KI Клаксвик в Конферентната лига през сезон 23/24 беше също ключов момент.

Инвестицията в инфраструктура беше значителна. Първата стъпка беше формирането на младежка национална селекция през 2006 година, следваща бе изграждането на тренировъчни локации и модернизацията на стадионите. Днес на островите има над 20 стадиона с изкуствена трева.

С оглед на огромната национална гордост и отдаденост, парите не са определящият фактор за развитието на футбола. Именно доброволческата дейност играе решаваща роля. Подобно на другите скандинавски страни, на Фарьорите всичко почива на местния колектив и участие на всички членове.

Това е народ, който обожава и живее за футбола и е готов да влага време и ресурси за неговото развитие, дори и без личен интерес. Общественият интерес е да се разпознава тяхното колективно усилие на глобално ниво, да се вдъхновят младите да спортуват и да станат най-добрите им посланици. Всичко това върви отлично и доказателствата сочат, че успехите ще продължат.