Финалът на Шампионската лига от 1999 г., който остана в историята като най-драматичният

Стадион “Камп Ноу” в Барселона е бил свидетел на множество велики мачове през годините. Един от тях обаче се откроява над останалите и това е финалът на Шампионската лига преди точно 27 години, когато съперници бяха Байерн и Манчестър Юнайтед.

Байерн беше сред най-впечатляващите отбори в Европа през този сезон. Под тактическото ръководство на Отмар Хицфелд и с играчи като Оливер Кан, Лотар Матеус и Щефан Ефенберг, те демонстрираха силен и доминиращ футбол.

Сред тях беше и младият Хасан Салихамиджич, който успя да вкара голове и срещу Барселона, и срещу Манчестър Юнайтед в груповата фаза.

Пътят до финала беше изпълнен с трудности, като те елиминираха Динамо Киев, воден от Андрей Шевченко, и мощния отбор на Барселона. Байерн се отличаваше с безупречна тактика и физическо превъзходство.

В големия финал те поведоха в шестата минута, когато Марио Баслер отбеляза от пряк свободен удар.

След този гол, Байерн продължи да доминира в играта. Всички помнят гредата на Мехмет Шол, напречната на Карстен Янкер, и пропуските на Циклер и Янкер.

В такава обстановка малцина вярваха в успеха на Манчестър Юнайтед, който вече беше извършил един велик обрат в полуфинала срещу Ювентус.

Но в допълнителното време историята беше пренаписана с невероятен обрат, който ще се помни завинаги.

Оставаше само да защитят корнера и Байерн можеше да празнува заслужената си победа. В наказателното поле на Юнайтед се присъедини и вратарят Питър Шмайхел, а корнера беше изпълнен от Дейвид Бекъм.

„Няколко минути преди края видях как на трофея вече започнаха да поставят ленти в цветовете на Байерн. Никога в кариерата ми не съм бил толкова нервен преди или по време на големи мачове, но трябва да призная, че тази вечер имаше напрежение. Фърги ни каза преди мача, че не иска след него да минаваме покрай трофея, знаейки, че не сме го спечелили. Когато видях лентите върху трофея, знаех, че не е свършило. Не само аз, но и всички мои съотборници“, сподели години по-късно Дейвид Бекъм.

Бекъм изпълни корнера, а до този момент безгрешните защитници на Байерн не успяха да изчистят добре топката. Гигс стреля слабо от ръба на наказателното, но топката отиде до Теди Шерингам, който вкара за 1:1.

„Щом Теди вкара за 1:1, започнах да говоря с Фъргюсън за продълженията. Той ме погледна и каза: ‘Стийв, седни. Ние още не сме свършили'”, коментира Макларън, някогашният помощник на Фъргюсън в Юнайтед.

🔴 Back in 1999… A night @ManUtd fans will never forget.#UCLfinal pic.twitter.com/Rn6pkH7tsE

— UEFA Champions League (@ChampionsLeague) May 26, 2022

Дори след изравняването при първата възможност, Юнайтед изглеждаха като ловец, усетил повод да разгърне уменията си. Те знаеха, че ще получат още една възможност и я извлечаха в 93-ата минута. Отново получиха корнер, а топката отново беше в Бекъм. Пусна я, Шерингам не уцели добре с глава, а на другата греда топката чакаше Оле Гунар Солскяер. Вечният жокер на Фъргюсън от пейката вкара и така донесе на Юнайтед невероятното предимство, а в последствие и победата за втората титла от Шампионската лига.

Мачът беше ръководен от вероятно най-великия съдия на всички времена, Пиерлуиджи Колина, който остана изумен от финала.

„Това бяха и досега остават трите най-драматични минути в кариерата ми. Дори и днес обичам да гледам тази среща. Атмосферата беше фантастична, а шумотевицата от феновете на Манчестър Юнайтед, когато вкараха победния гол, беше като рев на лъвове. Никога няма да го забравя, докато съм жив“, сподели Колина.

Освен невероятния обрат и двата гола на Юнайтед, всеки ще запомни мача и с моментите на унилите играчи на Байерн, които не можаха и не искаха да скрият разочарованието си. Камерите запечатаха тоталния разпад на защитника на Байерн Самюел Куфур, който в шок и разочарование удряше тревата със сълзи в очите.

Тази сцена на отчаяние и безпомощност отразяваше как в няколко секунди чистата спортна слава може да се обърне в най-голям кошмар. Куфур и Байерн все пак намериха утеха две години по-късно, когато през 2001 успяха да се справят с трофея на Шампионската лига, но раната от Барселона 1999 все още е жива.