Пеп Гуардиола с интерес към промяна в Италия?

“Защо не?” – с тези думи Пеп Гуардиола (55) отговори на въпрос за потенциално бъдещо предизвикателство в Италия. Това се случи в Тренто през октомври 2018 г. на Спортния фестивал на Gazzetta, където на сцената с него седяха легендарните треньори Карло Анчелоти (66) и Ариго Саки (80).

Вече като треньор на Манчестър Сити, Гуардиола остави отворени възможностите си, споменавайки как преди не е мислил, че ще се озове в Байерн и ще учи немски език. Според La Gazzetta dello Sport италианският национален отбор търси нов селекционер след напускането на Дженаро Гатузо (48) и неуспеха за трети път поред да се класират за Световното първенство.

През изминалите осем години отношението на Гуардиола към Италия не се е променило; италианският футбол остава в неговите мисли и сърце, коментира Gazzetta в статия със заглавие: “Гуардиола и италианските “Сини”. Пеп обича Италия, а националният отбор е предизвикателство, което го привлича.”

Макар че няма никакви гаранции, усещането е, че си струва да се направи опит. Новият президент на Италианския футболен съюз, който ще бъде избран на 22 юни, трябва да постави на дневен ред разговор с Гуардиола, за да разбере дали има интерес да поеме отбора.

Кандидатите за ръководните позиции в съюза ще бъдат обявени на 13 май. На 16 май Гуардиола може да участва във финала за Купата на ФА, а Премиер лигата приключва на 24 май. След това всеки ден може да е шанс за започване на преговори. “Няма съмнение, че Гуардиола ще изслуша предложението с отворено сърце, като остава да се надяваме решението му да внесе нова надежда в италианския футбол”, пише Gazzetta.

Гуардиола има още една година от договора си с Манчестър Сити и получава значителна заплата. Предстои му и евентуално седмо спечелване на Премиер лигата за десет години, което е изключително постижение. Освен това той ще участва в полуфинала на Купата на ФА в събота срещу Саутхемптън. Ако успее да завоюва двата трофея, това ще бъдат 41-ият и 42-ият му трофей в блистящата 18-годишна кариера.

Само Алекс Фъргюсън (84), който прекара 39 години като треньор и събра 49 трофея, го изпреварва по брой отличия. Гуардиола има свободата да избере посоката за бъдещето си – дали ще остане, или ще напусне. Сити с удоволствие ще приемат всяко негово решение, добавя Gazzetta.

“От началото на сезона много в Каталония и Англия считат напускането на Пеп за сигурно. Парадоксално е, че евентуално спечелване на Премиер лигата след фантасмагоричната победа срещу Арсенал, воден от бившия му ученик Артета, може да стане допълнителен стимул за напускане.

Гуардиола не е отправил никакви директни намеци и все още не е взел финално решение, това е факт. Ясно е също, че ако реши да напусне Сити, първата му цел ще бъде да успокои темпото. Пеп е по-малко стресиран, отколкото преди година, когато се бореше с привидно неразрешими проблеми.

Макар че не е сигурен дали иска да си вземе почивка, както го направи след напускането на Барселона през 2012 г., когато осигури си едногодишна пауза в Ню Йорк преди да подпише с Байерн, идеята за поемане на национален отбор вече дълго време се върти в главата му.

Това би било добър компромис между клубния адреналин и пълното отпускане. Първоначалната му цел беше Англия, но с продължаването на договора на Томас Тухел с английската федерация до 2028 г., както и удължаването на договора на Анчелоти с Бразилия до 2030 г., вратата се затвори”, посочва Gazzetta.

Миналия понеделник в Мадрид, на церемонията за наградите Лауреус, член на италианския щаб и бивш стопера Луиджи Бонучи на въпрос за бъдещия селекционер след напускането на Гатузо отговори:

“Ако реално има желание за ново начало, бих започнал с Пеп Гуардиола. Поканата на някой като него би означавала смяна на посоката в сравнение с всичко досега. Може би е трудно, но в този момент мечтите не струват нищо.”

“Докато италианците мечтаят за Пеп, Пеп носи Италия в сърцето си. Както човекът, който го следва вече 18 години, неговият верен десен помощник, приятел, съветник и опора – Манеел Естиарте, който в Италия постигна големи успехи в играта на водна топка в продължение на 12 сезона между 1986 и 1999 г., предимно за Пескара и кратко за Савона.

Може да предположим, че искрената привързаност към Италия ще изтласка финансовите аспекти на трети или четвърти план. Може и да грешим, но ако Пеп някога каже “да” на Италианската футболна федерация, парите няма да бъдат пречка. Той няма да дойде в Италия заради парите, а от страст. Пеп се чувстваше отлично в Бреша и Рим, водил е отбори в Испания, Германия и Англия, а Италия му липсва.

Той говори италиански и цени изключително високо страната, чийто футбол през последните години изпадна в депресия. Да, всичко това са предположения и много остава неизвестно. Но едно нещо е сигурно: любовта на Гуардиола към Италия.

Ще видим дали това ще бъде достатъчно, за да го доведе начело на “азурите”, но футболният съюз трябва да го потърси. Скоро може да ни изненада приятно и победоносно: Пеп, който сменя светлосинята фланелка на Сити с тъмносинята на италианския национален отбор”, заключва Gazzetta.